„Когато консумираме зърнени храни с глутен. Храносмилането извлича морфиноподобни съединения, които се свързват с мозъчните рецептори за опиати. Те предизвикват нещо като възнаграждение, лека еуфория. Когато ефектът бъде блокиран или при консумацията на храна без екзорфини, някои хора изпитват осезаеми неприятни ефекти,съпровождащи отказването.“ Като се има предвид всичко това, чудно ли е, че хранително вкусовата промишленост се мъчи да натъпче продуктите си с колкото е възможно повече глутен? Изненада ли е, че днес толкова много хора са пристрастени към съдържащите глутен храни, разпалвайки огнища на възпаление, както и епидемия от затлъстяване? Мисля, че не. Повечето от нас знаем и приемаме факта, че от захарта и алкохола ни става добре, и затова посягаме отново към тях. Обаче - съдържащите глутен храни? Вашият пълнозърнест хляб и разтворимата овесена каша? Идеята, че глутенът може да промени биохимията ни, предизвиквайки ефект на удоволствие и зависимост, е шокираща. И ужасяваща. Ако тези храни наистина са психотропни - а науката вече доказа, че са такива, - трябва да преосмислим отношението си към тях. Като гледам как хората се тъпчат с набухани с глутен въглехидратни продукти, е все едно да гледам как се наливат с бензинов коктейл. Глутенът е тютюнът на нашето поколение. Чувствителността към глутена е много по-разпространена, от- колкото си даваме сметка - увреждаща всички ни в някаква степен, без да го знаем, - а глутенът се спотайва на най-неочаквани места. Има го в подправките, в безалкохолните напитки и дори в козметиката - в крема за ръце, — в сладоледа. Замаскиран е в супите, подсладителите и соевите продукти. Среща се в хранителните добавки и оригиналните фармацевтични продукти. Определението „безглутенов“ стана толкова неясно и размито, колкото и определенията „органичен“ и „био“. През повечето време от 2,6 млн. години менюто на нашите предци се е състояло от дивеч, сезонни зърнени култури и с въглехидрати, а повече от тях съдържат глутен. Дори и да оставим настрани глутена, една от причи- ните консумацията на толкова много зърнени храни и въглехидрати да е много вредна е, че те повишават кръвната захар повече, отколкото други храни като червено месо, риба, птиче месо и зеленчуци. Колкото е по-висока кръвната захар, толкова повече инсулин произвежда панкреасът, за да се вкара тази захар в клетките. Колкото повече инсулин има обаче, толкова по-малко чувствителни стават клетките към него, докато накрая спират да отговарят на съобщенията му. Тогава панкреасът започва да прави това, което прави всеки, когато никой не му отговаря - започва да крещи, или в случая да произвежда още повече инсулин - и така се стига до застрашаващ живота процес. По- високите нива на инсулин правят клетките по-малко чувствителни към него, панкреасът работи още и още, произвежда още повече инсулин, за да поддържа нормално ниво на кръвната захар. И така, макар и кръвната захар да е в норма, нивото на инсулин е повишено. „ Из „Тихите убийци на мозъка“ Дейвид Пърлмътър