Тази статия по-долу е писана от доктор а моят коментар е че има връзка отново с тибетската медицина, която твърди че ако не ти работи храносмилането, изброените храни по-долу не се преработват добре и носят болести по цялата система!

---------------------------------------------------------------------------------------


Предоставям извадки от обзорна статия за глутена и казеина и тяхната връзка с някои психични заболявания: Bressan P and Kramer P (2016), Bread and Other Edible Agents of Mental Disease. Front. Hum. Neurosci. 10:130. Глутенът увеличава пропускливостта на червата и вероятно също на кръвно-мозъчната бариера на всички. У предразположени лица провокира имунна реакция. В процеса на смилане се накъсва на фрагменти с опиоидна активност. Те са способни да преминат чревната и кръвно-мозъчната бариери (Broadwell etal., 1988). Те въздействат върху невронния растежен фактор (Hashimoto andHagino, 1989). В последните години непоносимостта към глутен силно нараства (Rubio-Tapia etal., 2009). Глутенът предизвиква някои процеси веднага щом попадне в червата не само у чувствителни лица, но при всички нас. Резултати от аутопсия на 82 пациенти с шизофрения показват възпалителен процес в стомаха, тънките черва и дебелото черво съответно в 50%, 88% и 92% (Buscaino, 1953; citedin Buscaino, 1978). Чревната пропускливост позволява на не-напълно смлени части от храната да преминат лигавичната бариера и да достигат вътрешния слой на стената, където се намира голяма част от имунната система и да я активират; да достигнат и да кръвния ток. Продължително увеличената чревна пропускливост се свързва с редица имунологични нарушения като артрит, астма, диабет тип1, мултиплена склероза (Fasano, 2012). Психологичният стрес влошава чревната пропускливост, задълбочава чревното възпаление и имунните заболявания (Dhabhar, 2009). Говоренето пред аудитория увеличава чревната пропускливост. Глутенът стимулира освобождаването на зонулин, който увеличава чревната пропускливост. Безглутеновата диета намалява зонулина и чревната пропускливост (Fasano, 2011). Зонулинът увеличава пропускливостта и на кръвно-мозъчната бариера. 1. При алергия към глутен от бърз тип минути да часове след приема се получават обриви, главоболие, диария, задух. 2. Цьолиакия – хонична имунна реакция към собственото тънко черво. 3. Реакция от забавен тип – развива се постепенно за месеци и години. Чувствителността към глутен се диагностицира чрез изключване поради отсъствие на лабораторен тест. Симптомите се получават часове и дни след приема и са предимно извън червата като главоболие, екзема, умора и замъглен ум (Sapone etal., 2012). 4. Други получават подуване на корема и болка, които се дължат по-скоро на въглехидратите на пшеницата. Глутенът наподобява някои мозъчни структури. In vitro, антителата към глутен реагират с церебеларни протеини и с миелина в обвивката на невроните (Vojdani etal., 2014). Те реагират и с ензими, участващи в продукцията на GABA – основен невротрансмитер, чието нарушение се свързва както с възбуда, така и с депресия. При кръводарители антителата към глутен и млечни продукти се откриват заедно с антитела към споменатите мозъчни структури, което говори за кръстосана реакция (Vojdani etal., 2014). Антителата срещу мозъчните структури може да доведат до тежки неврологични нарушения (Hadjivassiliou etal., 2010). Антитила към глутен се откриват често при пациенти с шизофрения (Jackson etal., 2012a) и в 87% децата с аутизъм (Cade et al., 2000). В процеса на смилане глутенът се накъсва на стотици до хиляди фрагменти, които по-нататък не се разтварят. Някои от тях изключително наподобяват морфина и са наречени екзорфини. Екзорфини си произвеждат и от казеина в млякото, който много прилича на глутена. Как екзорфините влияят на нашето поведение и какво става ако те се абсорбират от червата и достигнат мозъка. Както морфинът, екзорфините се свързват с опиоидните рецептори намиращи се в цялото тяло, създадени за нашите собствени ендорфини за намаляване на болката и др. 1) Свързването на ендорфините с рецепторите на червата води до констипация и задръжка на вода; 2) Свързани с опиоидните рецептори в мозъка, те предизвикват хиперактивност (Margules, 1988; seealso Guisinger,2003). Съществува потенциална връзка между дисфункцията на опиоидната система и хранителните нарушения като анорексията (Yeomans andGray, 2002). Ендорфините се произвеждат при нужда, докато екзорфини се произвеждат практически при всяко съвременно хранене. Екзорфините упражняват действието си предимно от червата. Те обаче се свързват и с опиоидните рецептори на мозъка, ако стигнат до него (Kostyra et al., 2004). Въпросът е дали те преминават чревната и кръвно-мозъчната бариери в значими количества. Опиоидите от глутен са по-силни от тези от казеин (Zioudrou etal., 1979). За мозъка на плъхове опиоидите от казеин са 10 пъти по-силни от морфин (Herrera-Marschitz etal., 1989). Опиоидите се свързват с това храната да ни е вкусна и приятна, но играят роля в пристрастяването . Храните, които съдържат екзорфини като хлябът и млечните продукти носят удовлетворение и за хората е много трудно да се откажат от тях (Yeomans and Gray, 2002). Пристрастяващите свойства на млякото еволюционно се свързват с удоволствието от сукането. Червата на новороденото са много пропускливи, включително за антителата в кърмата поради незрелия им имунитет. Продукцията на ензимите за правилното смилане на млякото е генетично програмирана да спре с края на кърменето, но редовната консумация на мляко от възрастните е еволюционно от скоро и става възможно поради мутация в този ензим. Опиоидите в биволското мляко са 10 пъти по-силни от тези в майчината кърма (Herrera-Marschitz etal., 1989). Високи нива на екзорфини от млечен или житен произход се установяват в кръвта и урината на пациенти с шизофрения и в урината на деца с аутизъм (Hole etal., 1979) (Drysdale etal., 1982) (e.g., Sokolov etal., 2014; butsee Cass etal., 2008). Екзорфините активират у плъхове същите мозъчни зони, засегнати при шизофрения и аутизъм, същите структури отговорни за халюцинациите при шизофрения (Sun etal., 1999). При пациент с шизофрения и ежедневни зрителни и слухови халюцинации от ранно детство се регистрира пълно възстановяване след премахване на глутена от храната (Genuis andLobo, 2014). Ефектите на екзорфините от храната върху поведението се премахват напълно от опиоидни антагонисти (Lister etal., 2015) (Sun etal., 1999). Опитите за ограничаване на екзорфините в кръвта на пациенти с шизофрения чрез ежеседмична диализа за една година води до забележителни резултати, при 40% от пациентите с подобрение или пълно излекуване от шизофренията. 5 от пациентите с комбинация от диализа и пълно изключване на глутена и казеина от храната се подобряват съществено или стават напълно нормални (Cade etal., 2000). При психоза у деца, при пациенти с шизофрения, при жени с психоза след раждане се откриват високи нива на екзорфини в гръбначно-мозъчната течност, където не им е мястото. При нарушена пропускливост на бариерите те преминават от червата в кръвта, предизвикват имунна реакция, и отиват в гръбначно-мозъчната течност Въздържането от глутен и казеин за няколко месеца подобрява състоянието на някои деца с аутизъм (Whiteley etal., 2013). При 70 деца такава диета за 3 месеца води до подобрение в 80% (Cade etal., 2000). У всички нас глутенът увеличава чревната пропускливост, което позволява на токсини и несмлени части от храната да преминат през лигавицата и да активират имунната система. У всички нас смилането на пшеницата и млечните продукти произвежда опиоидни субстанции и те предизвикват психични нарушения ако стигнат до мозъка. За сега не съществува лабораторен тест, който достоверно да покаже дали сме свръхчувствителни към глутен или не. Свръхчувствителността може да доведе до психични нарушения като шизофрения, биполярно разстройство, депресия, възбуда, аутизъм. Свръхчувствителните пациенти значимо се подобряват или се излекуват напълно от диета без глутен и млечни. За останалите с отрицателни тестове за свръхчвствителност с диагностична цел препоръчваме изключване на глутен и млечни. Антоанета Заркова