Прочетен: 210 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 28.03 14:36
Искаш ли да получиш прозрение?
По-бърз от времето трябва да станеш.
Сянката си да надбягаш.
Луната попива бледността на звездите.
Слънцето е минзухарът свит на кълбо...
а ти - изсъхващо цвете върху кръга на Земята.
Но не безсмъртниче!
Съблечи мислите-дрехи.
Остани гол - дух без материя.
Гентиан в черното космическо езеро.
Лебед без шия е мисълта на обречения.
Съдбата - най-странна пресечност.
Виждал ли си врат на обесен,
прешлен издържал тежестта на тялото...?
И миналото не издържа тежестта на бъдещето.
Настоящето е подкова
от копитото на небитието.
Морето - сълзата на Бога.
Взри се в гарваните на нощта -
повече са от гугол.
Всеки иска плътта ти -
накъде си тръгнал...?
Няма да се завърнеш щом
цел си си поставил.
Защото целта за себе си (не за теб) живее.
Ти мислиш целта, а тя теб не те мисли.
Но как да се спреш -
виното на скоростта те опива.
Разумът спирка не намира.
Слепецът слепец не съзира...
28.03 14:57
Каква ли пресеченост ме очаква?
Поздравявам те и ти благодаря за коментара!
А аз се замислям над всеки израз в текста. За което благодаря!
цел си си поставил.
Защото целта за себе си (не за теб) живее.
Ти мислиш целта, а тя теб не те мисли.
Тези "очевидности" са видими само за мъдреците като теб, Мисана.
А аз се замислям над всеки израз в текста. За което благодаря!
Не че има много мъдрост в мен. Просто преобладава възрастта!
Няма да се завърнеш щом
цел си си поставил.
Защото целта за себе си (не за теб) живее.
Ти мислиш целта, а тя теб не те мисли.